Строят вятърни генератори край изворите на Огоста

Високо в планината, под самия връх Ком, където господари са слънцето, снегът и вятърът, скоро ще се завъртят перките на огромни вятърни генератори. Те ще произвеждат енергия без да увреждат природата. Технологията е класическа, изпълнението обаче е напълно съвременно. Подобни генератори от десетилетия произвеждат еленергия в Холандия. Проектът край село Дълги дел ще се реализира от чуждестранни инвеститори. Община Георги Дамяново участва в него с аортна вноска, тоест осигурява терена за генераторите.
Всеки от тях ще е с диаметър 100 метра и всяка перка ще е с такава дължина. Монтажът на техниката започва това лято в Чобан кория. Надморската й височина е над 1000 метра, вятърът никога не стихва и само в късите юлски нощи може да се усети дъха на лятото. Оттук тръгват най-мощните извори на Огоста. На няколко километра само е известният извор Конярски кладенец. Легендата разказва, че тук нощували керванджиите, натоварили златото, събрано в бързеите на Огоста от раята.
Една нощ, след дълъг преход, голям керван спрял край извора. Разгорещените коне утолили жаждата си от него. На сутринта всички били мъртви. Защото, водата в извора е недокосната от слънцето, това е снегът от Ком, превърнат в кристални капки.

Монтана - стратегия за развитие - Природни ресурси

Релефът на област Монтана е много разнообразен. Северната част на областта е разположена в Дунавската равнина, а в южна посока релефът постепенно преминава в планински, като обхваща части от Предбалкана. Южните части на областта включват територията на най-масивния дял на Западна Стара планина с най-висок връх Ком – 2 016 м. Тук се намира и Петроханската седловина, през която минава най-краткия път от Северозападна към Югозападна България. Склоновете на Стара планина са обрасли с широколистни и иглолистни гори.
Климатът в региона е умереноконтинентален, със студена зима и топло лято. Средната годишна температура е 11,1 градуса. Главните реки са Огоста, Цибрица и Лом. Те са с малки водни количества и практически имат малко значение за напояване. На територията на област Монтана се намират язовирите “Огоста” и “Среченска бара” и около 50 броя микроязовири с местно значение