Старите отпуски

Становище на Синдиката на административните служители при КТ ,,Подкрепа”
Във връзка с режима на правото на отпуск и упражняване правото на ползване на отпуските от административните служители, след Решение № 12 от 11 ноември 2010 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 15 от 2010 г., Синдиката на административните служители при КТ ,,Подкрепа” изразява следната позиция:
При упражняването на ползването на правото на отпуск за 2010 г. е необходимо работодателят да е определи пропорционално за всеки служител, изпълнил изискването на закона за наличие на определен стаж, полагаемият му се годишен отпуск за 2010 г., като се обособят два периода – преди и след 30.07.2010 г.
При извършване на преценката за действително ползвания календарен отпуск за 2010 г. и оставащият неизползван отпуск, във връзка с преценката за отлагането на неползвания отпуск, считаме, че трябва единствено да се приспада ползваният годишен отпуск от изчисления полагаем отпуск след 30.07.2010 г.
По отношение на придобитият отпуск до 30.07.2010 г. следва да се прилага стария режим, при който не важи погасителната давност.
Недопустимо е с материално – правна норма да се отнемат или ограничават вече придобити права, включително правата на отпуск на работниците и служителите, освен по съображения свързани с обществена опасност, националната сигурност, общественото здраве и морал.
Правото на отпуск е основно право на човека и стои в скалата на социалните права на човека.
Правата на човека са основополагащи за демократичните общества.
Европейския съд по правата на човека в редица свои решения е подчертал недопустимостта да се ограничават основни човешки права по икономически причини.
Подобно е и виждането на Европейския законодател, съгласно чл. 52 и сл. от. Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), приложение на Лисабонския договор от 01.12.2009 г., ратифициран от 40-то Народно събрание със закон, приет на 21 март 2008 г., обнародван в ДВ, бр. 36 от о4.04.2008 г. и влязъл в сила за Република България, считано от 01.12.2009 г.
Недопустимостта, чрез прилагане на материално-правна норма да се ограничават или отнемат вече придобити права, на още по-голямо основание води до извод за недопустимост по тълкувателен път да бъдат извличани правни последици, водещи до същия резултат.
Тази недопустимост може да се извлече и от нормата на чл. 46, ал.3 от Закона за нормативните актове, съгласно която по тълкувателен път не може да се обосновава никаква отговорност или санкции, включително лишаването от права.
В своето становище пред Конституционния съд, Министерският съвет на Република България и министъра на труда и социалната политика са посочили, че новата уредба на реда за ползване на платения годишен отпуск има дисциплинираща роля за носителите на това право, затова законовото решение е мотивирано в полза на висш обществен интерес - закрила на здравето и за безопасността при работа на работниците и служителите.
В съответствие с принципа за пропорционалност на нормативните актове следва да се приеме, че целта на новата уредба на закона се постига с упражняването на тези права от работниците и служителите.
Правото на платен годишен отпуск възниква от момента на постъпване на работа по трудово или служебно правоотношение, докато правото на ползване на платен годишен отпуск е предпоставено от изискване за трудов стаж.
Следователно правото на ползване на отпуск възниква за работника и служителя веднага след изпълнението на изискването за стаж и независи от съответната календарна година.
По гореизложените съображения, свързани с изключенията за допустимостта с материално – правна норма с обратно действие да се накърняват вече придобити права се налага извода, че новия режим на ползване на отпуските от работниците и служителите е неприложим до датата на влизане в сила на законовите изменения по Кодекса на труда и Закона за държавния служител.
В съответствие с правото на информиране и консултиране на работниците в предприятието, съгласно чл.27 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съотнесено към правото за добро администриране по чл. 41 от Хартата следва, че работодателят е длъжен преди да вземе решение, засягащо основни права на намиращите се в икономическа зависимост спрямо него работници и служители да ги информира за възможните решения и техните последици.
Точното приложение на закона зависи преди всичко от работодателя, който прилага трудовото законодателство по отношение на работниците и служителите.
Следователно работодателят трябва да осигури от една страна правилното приложение на закона, а от друга страна да осигури упражняването на правото на ползване на полагаемия годишен отпуск, до степен при която единствено от работника и служителя зависи избора и времето на неговото ползване.
В случай, че са налице натрупани полагаеми годишни отпуски и размера им е такъв, че отсъствието на работника или служителя през целия период би причинил неудобства или проблеми, свързани с организацията на работния процес и изпълнението на задачите, работодателят/органът по назначаване може да отложи ползването на полагаемия отпуск, в съответствие със съответните законови разпоредби, но без това да води до злоупотреба с това му право, вкл. до частично погасяване на правото на ползване на полагаемия годишен отпуск, когато по размер същия надхвърля позволения за отлагане платен годишен отпуск.
Погасителната давност е срок на бездействие на носителя на едно право. Но действието на погасителната давност не може да бъде зависима от действието или бездействието на различно от носителя на съответното субективно право лице.